лучник
[ˈlut͡ʃnik]
- Ударение
- лу̀чник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- луч-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лучници
Как се пише лучник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лук
Произлиза от съществителното 'лук' + суфикс '-ник', обозначаващ тестено изделие с пълнеж от основната дума (по модела на 'зелник', 'тиквеник').
Употреба
Чести словосъчетания:
- домашен лучник
- топъл лучник