Енциклопения на българския език

магьосница

[mɐˈɟɔsnit͡sɐ]

магьосница значение:

1. (митология/фантастика) Жена, която владее магия и прави вълшебства.
2. (преносно) Жена, която силно пленява, очарова (с красота, умения или поведение).
Ударение
магьо̀сница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-гьос-ни-ца
Род
женски
Мн. число
магьосници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на магьосница

(митология/фантастика)
  • В приказката злата магьосница омагьоса принца.
(преносно)
  • В кухнята тя беше истинска магьосница и превръщаше прости продукти в шедьоври.

Как се пише магьосница

Пише се с ьо след съгласна, за да означи мекостта ѝ пред гласната о.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:mageia
Женски род на 'магьосник', произлизащо от 'магия'. Думата 'магия' идва от гръцкото *mageia*, свързано с персийските жреци (маги).