вещица
[ˈvɛʃtit͡sɐ]
вещица значение:
1. (митология) В народните вярвания и приказките – жена, която притежава свръхестествени способности и се занимава с магии, обикновено зли.
2. (преносно) Зла, свадлива или грозна жена (обидна квалификация).
- Ударение
- вѐщица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-щи-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- вещици
Примери за използване на вещица
(митология)
- В приказката старата вещица живееше в къщичка на кокоши крака.
- Ловът на вещици е тъмен период от средновековната история.
(преносно)
- Тя се държи като истинска вещица с подчинените си.
Синоними на вещица
Антоними на вещица
Как се пише вещица
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣшть
Произлиза от старобългарския корен *věd-* (знам, ведая), откъдето е и думата 'вещ' (знаещ). Първоначалното значение е било 'знаеща жена', 'лечителка', което по-късно под влияние на християнството придобива негативен смисъл.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зла вещица
- лов на вещици
Фразеологизми:
- лов на вещици