вълшебница
[vɐɫʃɛbnitsɐ]
вълшебница значение:
1. (митология/приказки) Жената, която прави магии; магьосница, фея.
2. (преносно) Обаятелна, пленителна жена.
3. (преносно) Жена с изключителни умения или талант в дадена област.
- Ударение
- вълшѐбница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въл-шеб-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- вълшебници
Примери за използване на вълшебница
(митология/приказки)
- Добрата вълшебница ориса принцесата с късмет.
(преносно)
- Тя беше истинска вълшебница, която омайваше всички гости.
(преносно)
- Баба ми е вълшебница в кухнята.
Как се пише вълшебница
Думата се пише с ъ в първата сричка (проверка: влъхв - сродна дума със старобългарски произход). Суфиксът е -ица.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влъшьба
Женски род на 'вълшебник'. Произлиза от старобългарската дума 'влъшьба' (магия, гадаене), която е с праславянски корен, свързан с мърморене или заклинание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- добра вълшебница
- зла вълшебница
- кулинарна вълшебница