омайница

[oˈmajnit͡sɐ]

омайница значение:

1. (ботаника) Тревисто растение от род Geum, семейство Розоцветни, с перести листа и обикновено жълти или червеникави цветове, използвано и в народната медицина.

2. (фолклор/поетично) Жена, която омайва, очарова или прави магии; магьосница, чародейка.

Ударение: ома́йница
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: о-май-ни-ца
Род: женски
Мн. число: омайници

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на омайница

(ботаника)

Градското омайниче (Geum urbanum) расте по сенчести места.
Набрахме букет от горска омайница.

(фолклор/поетично)

Тя беше истинска омайница и всички момци въздишаха по нея.
В приказките живееше горска омайница, която лекуваше с билки.

Синоними на омайница

омайниче, чародейка, магьосница, прелъстителка, самодива

Как се пише омайница

Грешни изписвания: умаиница, омаиница, умайница, омъйница, омайнйца

Думата се пише с о (представка) и й (омайвам). Съгласната й е задължителна пред гласната н.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:мая

От глагола „мая“/„омайвам“ (очаровам, правя магия) + наставка за женски род „-ица“.

Употреба

Чести словосъчетания:

горска омайница
билка омайница
красива омайница

омайница