Енциклопения на българския език

чародейка

[t͡ʃɐroˈdɛjkɐ]

чародейка значение:

1. (митология/фолклор) Жена, която прави магии; вълшебница.
2. (преносно) Жена, която пленява и омайва със своята красота или поведение.
Ударение
чародѐйка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ча-ро-дей-ка
Род
женски
Мн. число
чародейки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чародейка

(митология/фолклор)
  • В приказката живееше зла чародейка, която омагьоса гората.
(преносно)
  • Тя беше истинска чародейка и всички мъже се обръщаха след нея.

Как се пише чародейка

Съединителната гласна е о. Пише се с ей (не ий).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чаръ + дѣй
Сложна дума, образувана от корените 'чар' (магия, заклинание) и 'дей' (дея, правя) + наставка за женски род '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • млада чародейка
  • горска чародейка
чародейка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник