Енциклопения на българския език

изкусителка

[iskʊˈsitɛlkɐ]

изкусителка значение:

1. (пряко) Жената, която изкушава, съблазнява или подтиква някого към грях или действие.
Ударение
изкусѝтелка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ку-си-тел-ка
Род
женски
Мн. число
изкусителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изкусителка

(пряко)
  • Във филма тя играе ролята на фаталната изкусителка.
  • Тя се усмихна загадъчно, като истинска изкусителка.

Синоними на изкусителка

Как се пише изкусителка

Представката е из-, не 'ис-'. Основната гласна в корена е у (от вкус/кусам - метафорично), а не 'о' (кос).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изкуся
Производна дума от глагола 'изкуся' (да съблазня, да подложа на изпитание) + наставка за деец от женски род '-телка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фатална изкусителка
  • млада изкусителка