благороден
[bɫɐɡoˈrɔdɛn]
благороден значение:
1. (социален статус) Който има аристократичен произход; принадлежащ към висшето съсловие.
2. (етика) Който се отличава с висок морал, честност, великодушие и възвишени стремежи.
3. (химия) За метали и газове: който е химически инертен, не се окислява лесно и е устойчив на корозия.
- Ударение
- благоро̀ден
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-ро-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благородни
Примери за използване на благороден
(социален статус)
- Той произхождаше от благородно семейство с дълга история.
(етика)
- Тя извърши благородна постъпка, като дари всичко на сираците.
- Благородният човек не отвръща на злото със зло.
(химия)
- Златото и платината са благородни метали.
- Хелият е благороден газ.
Синоними на благороден
Антоними на благороден
Как се пише благороден
Сложна дума, съставена от основите 'благ' и 'род'. Свързващата гласна е о.
Етимология
Произход:Старобългарски / Гръцки (калка)
Оригинална дума:благо + род
Словообразувателна калка от гръцкото 'eugenes' (eu - добро, благо + genos - род). Означава 'от добър род'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- благороден елен
- благороден метал
- благородна кауза
- благороден характер
Фразеологизми:
- благородна лъжа