Енциклопения на българския език

кипене

[kiˈpɛnɛ]

кипене значение:

1. (физика) Физичен процес на интензивно парообразуване, който обхваща целия обем на течността при достигане на определена температура.
2. (преносно) Силно вълнение, напрежение или проява на бурна дейност и емоции.
Ударение
кипѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ки-пе-не
Род
среден
Мн. число
кипения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кипене

(физика)
  • Температурата на кипене на водата е 100 градуса по Целзий.
  • Наблюдаваше се бурно кипене в епруветката.
(преносно)
  • В душата му имаше кипене от противоречиви чувства.
  • На площада цареше кипене преди началото на протеста.

Как се пише кипене

Грешни изписвания: кипение, кепене, кйпене
Думата е отглаголно съществително от 'кипя' (II спрежение) и завършва на -ене. Формата 'кипение' е русизъм или архаизъм.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кипѣти
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'кипя' с наставка '-ене'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • температура на кипене
  • бурно кипене
  • точка на кипене
Фразеологизми:
  • докарвам до точката на кипене