Енциклопения на българския език

кондензация

[kondɛnzat͡sijɐ]

кондензация значение:

1. (физика) Фазов преход, при който веществото преминава от газообразно в течно състояние.
2. (химия) Реакция, при която две или повече молекули се свързват, отделяйки малка молекула (напр. вода).
3. (преносно) Сгъстяване, съкращаване на израз или текст до най-същественото.
Ударение
конденза'ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-ден-за-ци-я
Род
женски
Мн. число
кондензации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кондензация

(физика)
  • Кондензацията на водните пари води до образуване на облаци.
  • По прозорците се появи влага вследствие на кондензация.
(химия)
  • Поликондензацията е вид кондензация, използвана за получаване на полимери.
(преносно)
  • Статията е добра кондензация на основните идеи в книгата.

Синоними на кондензация

Как се пише кондензация

В съвременния български книжовен език утвърдената форма е със зкондензация, въпреки латинския корен със 's'. Пише се с о в първата сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:condensatio
От латинското 'condensatio' (сгъстяване), производно на 'condensare' (сгъстявам, натъпквам). В българския език е приета формата със 'з' под влияние на френското или немското произношение, за разлика от руското 'конденсация'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • водна кондензация
  • топлина на кондензация
  • капилярна кондензация