Енциклопения на българския език

застой

[zaˈstɔj]

застой значение:

1. (икономика/общество) Липса на развитие, движение или напредък; спиране на дейност за определено време.
2. (медицина) Задържане на течности в организма поради нарушена циркулация.
Ударение
застóй
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-стой
Род
мъжки
Мн. число
застои
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на застой

(икономика/общество)
  • Икономиката на страната навлезе в период на дълбок застой.
  • След дълъг застой в преговорите, двете страни най-после постигнаха съгласие.
(медицина)
  • Пациентът има застой на кръв в белите дробове.

Антоними на застой

Как се пише застой

Грешни изписвания: застои, зъстой, застуй
В единствено число думата завършва на й. Формата с и (застои) е за множествено число.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:застоя се
От глагола 'застоя се' (спирам движението си, оставам на едно място). Коренът е 'стой'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • икономически застой
  • творчески застой
  • време на застой