Енциклопения на българския език

напрежение

[nɐprɛˈʒɛniɛ]

напрежение значение:

1. (общо) Състояние на силно обтягане, опъване на мускули или материя.
2. (физика) Разликата в потенциалите между две точки на електрическо поле, която предизвиква протичане на електрически ток; измерва се във волтове.
3. (психология) Състояние на силна нервна възбуда, безпокойство или съсредоточеност.
4. (механика) Мярка за вътрешните сили, възникващи в деформируемо тяло под въздействието на външни сили.
Ударение
напрежѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-пре-же-ни-е
Род
среден
Мн. число
напрежения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на напрежение

(общо)
  • В мускулите му се усещаше огромно напрежение преди скока.
  • Въжето се скъса от голямото напрежение.
(физика)
  • Опасно високо напрежение.
  • Уредът работи при напрежение 220 волта.
(психология)
  • Чакането на резултатите създаде огромно напрежение сред студентите.
  • Напрежението му дойде в повече и той избухна.
(механика)
  • Механично напрежение.
  • Изчисляване на допустимото напрежение на гредата.

Антоними на напрежение

Как се пише напрежение

Думата се пише с е във втората и третата сричка (напрежение), въпреки че произлиза от 'напрягам' (където има 'я' под ударение).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:напрѧгѫ
Образувано от глагола 'напрягам'. Коренът е общославянски, свързан с идеята за опъване и стягане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • високо напрежение
  • нервно напрежение
  • електрическо напрежение
  • социално напрежение