Енциклопения на българския език

кипение

[kiˈpɛniɛ]

кипение значение:

1. (физика) Физичен процес на интензивно парообразуване, което става в целия обем на течността при определена температура.
2. (преносно) Силно вълнение, напрежение, оживление или проява на бурни чувства и страсти.
Ударение
кипѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ки-пе-ни-е
Род
среден
Мн. число
кипения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кипение

(физика)
  • Точката на кипение на водата е 100 градуса по Целзий.
  • Наблюдавахме бурно кипение в колбата.
(преносно)
  • В душата му настана страшно кипение от гняв и обида.
  • Градът беше обхванат от предизборно кипение.

Как се пише кипение

Грешни изписвания: кипене, кйпение, кипенйе
Думата завършва на -ие, което е характерно за отглаголни съществителни от стар тип, макар формата 'кипене' (на -ене) също да се среща в разговорния език, 'кипение' е книжовната и терминологична форма.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:къпѣти
Произлиза от старобългарския глагол 'къпѣти' (кипя) и наставката за отглаголни съществителни '-ние'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • точка на кипение
  • бурно кипение
  • душевно кипение