изконен

[iz'kɔnɛn]

изконен значение:

1. (пряко) Който съществува от самото начало, от незапомнени времена; стародавен, първичен.

Ударение: изко̀нен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: из-ко-нен
Род: мъжки
Мн. число: изконни

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изконен

(пряко)

Това са изконни български земи.
Свободата е изконно човешко право.

Синоними на изконен

изначален, стародавен, вековен, автентичен, традиционен

Антоними на изконен

нов, съвременен, придобит

Как се пише изконен

Грешни изписвания: исконен, йзконен, изкунен

Основната форма се пише с едно н (изконен). Двойно н се появява само в формите за женски, среден род и множествено число (изконна, изконно, изконни) или при членуване на мъжки род (изконния/изконният).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:изконъ

Образувано от предлога „из“ и корена „кон“ (начало, ред, предел), със значение „от самото начало“.

Употреба

Чести словосъчетания:

изконни права
изконни ценности
изконна територия