Енциклопения на българския език

нов

[nɔf]

нов значение:

1. (общо) Който е създаден, направен или се е появил наскоро; който не е съществувал преди.
2. (общо) Който е запазен, неупотребяван или малко употребяван.
3. (познание) Който е непознат досега, неизвестен или чужд.
4. (време) Който се отнася до настоящето или близкото бъдеще; модерен.
Ударение
но̀в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
нов
Род
мъжки
Мн. число
нови
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нов

(общо)
  • Купих си нов автомобил.
  • Строят нов мост над реката.
(общо)
  • Книгата изглежда като нова.
  • Тези обувки са почти нови.
(познание)
  • Това е нещо съвсем ново за мен.
  • Тя е ново лице в нашия колектив.
(време)
  • Новата мода налага по-светли цветове.
  • Трябва да мислим по нов начин.

Как се пише нов

Грешни изписвания: ноф

В края на думата се пише в, въпреки че се чува 'ф' поради обеззвучаването. Проверка: във формите нова, нови ясно се чува 'в'.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*novъ
Наследствена дума от праславянското *novъ, произлизащо от индоевропейския корен *newos (сравни с латински novus, английски new, гръцки neos).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Нова година
  • нов ред
  • нов завет
  • ново начало
Фразеологизми:
  • като нов
  • чисто нов
  • нищо ново под слънцето

Популярни търсения и запитвания за нов