Енциклопения на българския език

стародавен

[stɐroˈdavɛn]

стародавен значение:

1. (пряко) Който съществува от много отдавна; много стар, древен, вековен.
Ударение
старода̀вен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ста-ро-да-вен
Род
мъжки
Мн. число
стародавни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стародавен

(пряко)
  • Те спазваха един стародавен обичай, предаван от поколение на поколение.
  • В това село има стародавна църква.

Синоними на стародавен

Антоними на стародавен

Как се пише стародавен

Думата е сложна: старо- (съединителна гласна 'о') + давен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:старо- + давен
Сложна дума, образувана от основата на прилагателното 'стар' и причастието 'давен' (от 'дам', 'давам' в смисъл на съществуващ, даден). Значението се е развило като 'даден от стари времена'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стародавен обичай
  • стародавна традиция
  • стародавно предание
стародавен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник