Енциклопения на българския език

вековен

[vɛˈkɔvɛn]

вековен значение:

1. (пряко) Който съществува от много години (векове); много стар, древен.
2. (преносно) Който е много траен, непоклатим, вечен.
Ударение
веко̀вен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ве-ко-вен
Род
мъжки
Мн. число
вековни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вековен

(пряко)
  • В двора на манастира растеше вековен дъб.
  • Вековната традиция повелява на този ден да се пали огън.
(преносно)
  • Между двата народа има вековна дружба.

Как се пише вековен

Грешни изписвания: виковен, векувен
Думата се пише с е в първата сричка, тъй като произлиза от корена век. Променливо я: в множествено число (вековни) е-то от суфикса изпада.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣкъ
Произлиза от съществителното 'век' (столетие, епоха, живот) + суфикс за прилагателно '-овен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вековен дъб
  • вековна гора
  • вековна традиция