изначален
[iz.nɐˈt͡ʃa.lɛn]
изначален значение:
1. (книжовно) Който съществува от самото начало; първичен, изходен, основен по произход.
- Ударение
- изнача̀лен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-на-ча-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изначални
Примери за използване на изначален
(книжовно)
- Това е изначалната идея на проекта, която по-късно се промени.
- Страхът от тъмното е един от изначалните човешки инстинкти.
Синоними на изначален
Антоними на изначален
Как се пише изначален
Пише се слято. Втората гласна е 'а' (начало), а не 'у' или 'о'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:из + начало
Словообразуване от предлога 'из' (с значение 'от') и съществителното 'начало'. Означава нещо, което съществува от самото начало.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изначален гре грях
- изначален хаос
- изначален замисъл
Популярни търсения и запитвания за изначален
какво е изначален, изначален или из-начален, изначален или изначялен, изначален или йзначален, изначален или изнъчален, изначален или изначълен, из-начален или изначялен, из-начален или йзначален, из-начален или изнъчален, из-начален или изначълен, изначялен или йзначален, изначялен или изнъчален, изначялен или изначълен, йзначален или изнъчален, йзначален или изначълен, изнъчален или изначълен