Енциклопения на българския език

автентичен

[ɐftɛnˈtit͡ʃɛn]

автентичен значение:

1. (общо) Който е действителен, истински, неподправен; който отговаря на оригинала.
2. (психология) Искрен в поведението си, който не прикрива същността си.
Ударение
автенти'чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ав-тен-ти-чен
Род
мъжки
Мн. число
автентични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на автентичен

(общо)
  • Музеят купи автентичен ръкопис от 14-ти век.
  • Търсим автентичен български фолклор, запазен в селата.
(психология)
  • Тя е много автентичен човек и винаги казва каквото мисли.
  • Лидерът спечели доверието на хората с автентичното си поведение.

Как се пише автентичен

Грешни изписвания: афтентичен, автентйчен

Пише се с ввтентичен), въпреки че фонетично се обеззвучава до „ф“. Проверка не е възможна с български корен, следва се чуждият оригинал (authentic).

Етимология

Произход:Старогръцки
Оригинална дума:authentikós
През френски или немски от старогръцки (αὐθεντικός – първоначален, истински, главен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • автентичен документ
  • автентичен фолклор
  • автентичен вкус
автентичен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник