изговаряне
[izgoˈvarʲɐnɛ]
изговаряне значение:
1. (лингвистика/фонетика) Процес на звуково възпроизвеждане на думи и звукове; артикулация.
2. (разговорно) Изричане на нещо докрай или споделяне на всичко, което тежи.
- Ударение
- изгова̀ряне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-го-ва-ря-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изговаряния
Примери за използване на изговаряне
(лингвистика/фонетика)
- Ясното изговаряне е ключово за добрия оратор.
- Затрудненото изговаряне на съгласни може да се коригира с логопед.
(разговорно)
- Пълното изговаряне на проблемите помогна за спасяване на връзката им.
Синоними на изговаряне
Антоними на изговаряне
Как се пише изговаряне
Променливо Я: В тази форма гласната е под ударение и пред сричка с 'е' (не), но по морфологични причини се запазва 'я' от глаголната основа (изговарям).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изговарям
Отглаголно съществително от 'изговарям' (представка 'из-' + корен 'говор' + суфикси).
Употреба
Чести словосъчетания:
- правилно изговаряне
- трудно изговаряне