Енциклопения на българския език

произнасяне

[proizˈnasʲɐnɛ]

произнасяне значение:

1. (лингвистика) Начинът, по който се изговарят звуковете, думите и фразите; артикулация.
2. (право) Обявяване на решение, присъда или становище от компетентен орган (съд, жури, комисия).
Ударение
произна̀сяне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-из-на-ся-не
Род
среден
Мн. число
произнасяния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на произнасяне

(лингвистика)
  • Неговото произнасяне на английските думи е безупречно.
  • Работи с логопед за по-ясно произнасяне на звука 'р'.
(право)
  • Очаква се произнасяне на съда в тридневен срок.
  • Произнасянето на комисията беше окончателно.

Как се пише произнасяне

Думата завършва на -яне, съгласно правилата за образуване на отглаголни съществителни от глаголи на -я.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:произносити
Отглаголно съществително име от глагола 'произнасям'. Коренът е свързан с 'нося' (изнасям глас/решение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • правилно произнасяне
  • съдебно произнасяне
  • очаквам произнасяне
произнасяне : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник