изповядване
[izpoˈvʲadvɐnɛ]
изповядване значение:
1. (религия) Признаване на греховете пред свещеник (в християнството) или пред божество с цел опрощение.
2. (общо) Окрито признаване или споделяне на лични мисли, чувства и убеждения.
3. (абстрактно) Следване и придържане към определена религия, учение или идеология.
- Ударение
- изповя̀дване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-по-вяд-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изповядвания
- Преходност
- преходен
Примери за използване на изповядване
(религия)
- Редовното изповядване е част от духовния живот на християнина.
(общо)
- Това писмо беше своеобразно изповядване на любовта му.
(абстрактно)
- Конституцията гарантира свободното изповядване на религия.
Синоними на изповядване
Как се пише изповядване
Пише се с 'я' (променливо я) под ударение пред твърда сричка. Представката е 'из-', въпреки че пред беззвучния 'п' се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:исповѣдати
Произлиза от старобългарския глагол 'исповѣдати', калка от гръцкото 'exomologoumai'. Състои се от представките 'из-' и 'по-', и корен 'вяд' (знание, вест), свързан с 'веда'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- свободно изповядване
- тайнство изповядване
- публично изповядване
Популярни търсения и запитвания за изповядване
какво е изповядване, изповядване или изповеждане, изповядване или исповядване, изповядване или йзповядване, изповядване или изпувядване, изповядване или изповядвъне, изповеждане или исповядване, изповеждане или йзповядване, изповеждане или изпувядване, изповеждане или изповядвъне, исповядване или йзповядване, исповядване или изпувядване, исповядване или изповядвъне, йзповядване или изпувядване, йзповядване или изповядвъне, изпувядване или изповядвъне