Енциклопения на българския език

артикулиране

[ɐrtikuˈlirɐnɛ]

артикулиране значение:

1. (Фонетика) Работата на говорните органи (език, устни, небце) за правилното и отчетливо произнасяне на звукове.
2. (Преносно) Ясно и структурирано формулиране или изразяване на идеи, искания или проблеми.
Ударение
артикули'ране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ар-ти-ку-ли-ра-не
Род
среден
Мн. число
артикулирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на артикулиране

(Фонетика)
  • Правилното артикулиране е важно за актьорите и говорителите.
  • Упражнения за артикулиране на трудни съгласни.
(Преносно)
  • Тя успя в артикулирането на исканията на протестиращите пред медиите.

Синоними на артикулиране

Антоними на артикулиране

Как се пише артикулиране

Думата се пише с и във втората сричка (от корена articul-).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:articulare
Отглаголно съществително от 'артикулирам', заето чрез западни езици от латинското articulare (рачленявам ясно, произнасям отчетливо).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ясно артикулиране
  • артикулиране на позиция