дикция
[ˈdikt͡sijɐ]
дикция значение:
1. (лингвистика/театър) Начин на произнасяне на звукове, думи и фрази; яснота и отчетливост на говора.
- Ударение
- дѝкция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дик-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на дикция
(лингвистика/театър)
- Актьорът имаше отлична дикция и гласът му се чуваше до последния ред.
- Упражненията за дикция са задължителни за всеки журналист.
Синоними на дикция
Антоними на дикция
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:dictio
От латински 'dictio' – говорене, изказ, от глагола 'dicere' – казвам.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ясна дикция
- правилна дикция
- подобрявам дикцията си