Енциклопения на българския език

злощастие

[zloˈʃtastijɛ]

злощастие значение:

1. (общо) Голяма беда, несполука или тежко житейско събитие; липса на късмет.
Ударение
злоща̀стие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зло-щас-ти-е
Род
среден
Мн. число
злощастия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на злощастие

(общо)
  • Голямото ѝ злощастие беше, че загуби работата си точно преди кризата.
  • Поредица от злощастия сполетя семейството през тази година.

Синоними на злощастие

Антоними на злощастие

Как се пише злощастие

Думата се пише слято. Завършва на -ие. Буквата щ се произнася като [шт].

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зло + щастие
Сложна дума, образувана от основите на 'зло' и 'щастие'. Калка или директно образувание, означаващо 'лоша съдба'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голямо злощастие
  • за мое злощастие
  • поредица от злощастия
Фразеологизми:
  • за общо злощастие
злощастие : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник