Енциклопения на българския език

напаст

[ˈnapɐst]

напаст значение:

1. (пряко) Голямо бедствие, нещастие или зло, което засяга много хора.
2. (биология / селско стопанство) Масово появяване на вредители или паразити.
3. (разговорно / преносно) Досаден човек или група хора, от които трудно можеш да се отървеш.
Ударение
на̀паст
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-паст
Род
женски
Мн. число
напасти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на напаст

(пряко)
  • Войната е най-голямата напаст за човечеството.
  • Сушата беше истинска напаст за земеделците тази година.
(биология / селско стопанство)
  • Скакалците са напаст, която унищожава реколтата за часове.
  • Отърваване няма от тази напаст – колорадските бръмбари.
(разговорно / преносно)
  • Тия журналисти са цяла напаст, не ни оставят на мира.
  • Махни се, напаст такава!

Антоними на напаст

Как се пише напаст

Грешни изписвания: напъст, нъпаст
Дума от женски род, завършваща на съгласна. Членува се с '-та' (напастта).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:напасть
От старобългарското *напасть* (бедствие, изкушение), свързано с глагола *напасти* (нападам, връхлитам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • божия напаст
  • истинска напаст
Фразеологизми:
  • божия напаст

Популярни търсения и запитвания за напаст