способен
[spoˈsɔbɛn]
способен значение:
1. (общо) Който има физическа или ментална възможност, умение или сила да извърши нещо.
2. (интелект) Който притежава талант, дарба или високи качества в определена област; даровит.
- Ударение
- спосо̀бен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- спо-со-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- способни
Примери за използване на способен
(общо)
- Той е способен да вдигне 100 килограма.
- Не е способен да нарани дори муха.
(интелект)
- Тя е много способна ученичка и усвоява материала бързо.
- Търсим способен програмист за нашия екип.
Синоними на способен
Антоними на способен
Как се пише способен
Етимология
Произход:Старобългарски / Общославянски
Оригинална дума:способие
Свързано със съществителното 'способ' (начин, средство). Първоначалното значение е 'пригоден', 'подходящ', 'имащ начин да направи нещо'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- способен ученик
- бойноспособен
- работоспособен
Фразеологизми:
- способен е на всичко