ренесанс
[rɛnɛˈsans]
ренесанс значение:
1. (история) Епоха в културното и идейното развитие на страните от Западна и Централна Европа (XIV – XVI в.), характеризираща се с възраждане на античната култура, разцвет на науката и изкуствата и утвърждаване на хуманизма.
2. (преносно) Период на подем, разцвет или възраждане на нещо забравено или изоставено.
- Ударение
- ренеса̀нс
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-не-санс
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ренесанси
Примери за използване на ренесанс
(история)
- Италианският ренесанс дава на света творци като Леонардо да Винчи и Микеланджело.
- Архитектурата на сградата носи белезите на късния ренесанс.
(преносно)
- В последните години наблюдаваме истински ренесанс на грамофонните плочи.
- Това е своеобразен ренесанс на старите градски традиции.
Синоними на ренесанс
Антоними на ренесанс
Как се пише ренесанс
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:Renaissance
Заета от френската дума 'Renaissance', която буквално означава 'прераждане'. Произлиза от латинския префикс 're-' (отново) и глагола 'nasci' (раждам се). Терминът е въведен от италианския художник и архитект Джорджо Вазари (Rinascita) през XVI век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Италиански ренесанс
- Човек на ренесанса
- Културен ренесанс