Енциклопения на българския език

изедник

[iˈzɛdnik]
Ударение
изѐдник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-зед-ник
Род
мъжки
Мн. число
изедници
Докладвай грешка в описанието

Как се пише изедник

Грешни изписвания: изадник, йзедник, изеднйк
Пише се с е (корен яд/ед). Проверка: от ям, изяждам, но формата е с е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изяждам
Производна от глагола 'изяждам' с наставка '-ник'. Първоначално означава човек, който яде много, впоследствие придобива социално-историческо значение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • турски изедник
  • селски изедник