Енциклопения на българския език

преследвач

[prɛslɛdˈvatʃ]

преследвач значение:

1. (пряко) Човек или животно, което върви по следите на някого или го гони с цел да го хване, настигне или навреди.
2. (спорт) Състезател (в колоезденето, леката атлетика и др.), който се движи непосредствено след водача или групата, опитвайки се да ги настигне.
Ударение
преследва́ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-след-вач
Род
мъжки
Мн. число
преследвачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на преследвач

(пряко)
  • Полицейският преследвач не изпускаше беглеца от поглед.
  • Еленът усети мириса на своя преследвач и побягна.
(спорт)
  • Основната група преследвачи намали дистанцията до лидера на две минути.

Синоними на преследвач

Антоними на преследвач

Как се пише преследвач

Думата се пише с пре-, тъй като е представка, означаваща 'преминаване', 'прекаляване' или 'извършване на действие в цялост'. Наставката е -ач, характерна за съществителни имена от мъжки род, означаващи деятел.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:преследвам
Произлиза от глагола 'преследвам' с наставка '-ач' за деятел (лице, което извършва действието). Коренът 'след' е свързан със 'следа'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • упорит преследвач
  • група преследвачи
преследвач : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник