реалност

[rɛˈaɫnost]

реалност значение:

1. (философия/общо) Обективно съществуващият свят; всичко, което съществува в действителност, независимо от човешкото съзнание.

2. (пряко) Конкретните условия и обстоятелства в даден момент.

Ударение: реа̀лност
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ре-ал-ност
Род: женски
Мн. число: реалности

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на реалност

(философия/общо)

Трудно е да се разграничи сънят от реалността.
Виртуалната реалност става все по-достъпна.

(пряко)

Трябва да се съобразим с икономическата реалност в страната.

Синоними на реалност

действителност, истина, битие, обстановка, ситуация, конюнктура

Антоними на реалност

илюзия, фантазия, измислица

Как се пише реалност

Грешни изписвания: риялност, реалноста, реълност, реалнуст

Думата се пише с е и а (не 'я'). При членуване в женски род, единствено число, окончанието е -та (реалността), като се получава удвояване на 'т' (т + та).

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:realis

От къснолатинското *realitas*, през западноевропейските езици. Коренът *res* означава 'вещ', 'дело', 'фактическо положение'.

Употреба

Чести словосъчетания:

сурова реалност
виртуална реалност
добавена реалност

реалност