Енциклопения на българския език

магия

[ˈmaɡija]

магия значение:

1. (митология/окултизъм) Съвкупност от ритуални действия и обреди, целящи да повлияят по свръхестествен начин върху хора, природни явления или събития.
2. (преносно) Неустоимо очарование, въздействие или притегателна сила на нещо красиво или загадъчно.
Ударение
ма̀гия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-ги-я
Род
женски
Мн. число
магии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на магия

(митология/окултизъм)
  • В приказките често се говори за черна и бяла магия.
  • Старицата знаеше древна магия за разваляне на уроки.
(преносно)
  • Магията на музиката го завладя напълно.
  • Има някаква магия в очите ѝ.

Как се пише магия

Грешни изписвания: магиа, мъгия, магйя
Думата завършва на -ия. Формата за множествено число е магии.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:μαγεία (mageía)
Заета от гръцкото *μαγεία*, което произлиза от *μάγος* (маг, жрец в древен Иран). Коренът е свързан със староиранските религиозни практики.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • черна магия
  • бяла магия
  • любовна магия
Фразеологизми:
  • като с магическа пръчка