беснеене
[bɛsˈnɛɛnɛ]
беснеене значение:
1. (пряко) Състояние на силна ярост, гняв или необуздано поведение; проява на буйство.
- Ударение
- беснѐене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бес-не-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на беснеене
(пряко)
- Неговото безпричинно беснеене уплаши децата.
- След час беснеене бурята най-после утихна.
Антоними на беснеене
Как се пише беснеене
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣсъ
Отглаголно съществително от глагола 'беснея', който произлиза от съществителното 'бяс' (бѣсъ) – демон, зъл дух, ярост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диво беснеене
- беснеене на стихиите