вилнеене

[vilˈnɛɛnɛ]

вилнеене значение:

1. (Пряко) Проява на буйство, необузданост, разрушителна сила (за природни стихии или хора).

Ударение: вилнѐене
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: вил-не-е-не
Род: среден
Мн. число: вилнеения

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вилнеене

(Пряко)

Вилнеенето на урагана остави града без ток за дни.
След вилнеенето на футболните хулигани, стадионът беше опустошен.

Синоними на вилнеене

буйстване, бесуване, стихийност

Антоними на вилнеене

утихване, спокойствие

Как се пише вилнеене

Грешни изписвания: вилнеяне, велнеене, вйлнеене

Глаголът е от III спрежение (вилнея), затова отглаголното съществително се образува с наставката -ене (а не -яне), като се запазва гласната е от основата.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:вила (самодива) / вила (стихия)

Отглаголно съществително от 'вилнея'. Коренът е свързан със старобългарската дума за 'вила' (самодива, митологично същество, свързано с бури) или идеята за вихрушка/стихия.

Употреба

Чести словосъчетания:

страшно вилнеене
нощно вилнеене

вилнеене