Енциклопения на българския език

мърморя

[mɐrˈmɔrʲɐ]

мърморя значение:

1. (пряко) Говоря тихо, неясно и неразбрано (често под носа си).
2. (поведение) Изразявам недоволство чрез тихо негодувание; опявам, натяквам.
Ударение
мърмо̀ря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
мър-мо-ря
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мърморя

(пряко)
  • Той мърмореше нещо неразбрано в съня си.
(поведение)
  • Баба ѝ постоянно мърмори за разхвърляната стая.
  • Престани да мърмориш и помогни!

Антоними на мърморя

Как се пише мърморя

Грешни изписвания: марморя, мърморе

Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на (мърморя), а в 3 л. мн.ч. на -ят (мърморят). Основната гласна в корена е ъ.

Етимология

Произход:Звукоподражателен
Оригинална дума:mъrm-
Звукоподражателен произход, имитиращ неясен, гърлен говор. Сродна с латинското 'murmurare' и немското 'murmeln'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мърморя под носа си
  • постоянно мърморя