Енциклопения на българския език

гърмя

[ɡɐrˈmʲa]

гърмя значение:

1. (метеорология) Издавам силен тътен (за гръмотевица/небе); трещя.
2. (оръжие) Произвеждам изстрели с огнестрелно оръжие; стрелям.
3. (акустика) Издавам много силен звук, ехтя (за музика, глас).
4. (химия / физика) Експлодирам, пръсвам се с гръм.
Ударение
гърмя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
гър-мя
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гърмя

(метеорология)
  • Навън вали и гърми страшно.
  • Облаците се сгъстиха и започна да гърми.
(оръжие)
  • Ловците гърмяха в гората от сутринта.
  • Оръдията гърмяха по фронтовата линия.
(акустика)
  • Музиката гърмеше от уредбата в колата.
  • Залата гърмеше от аплодисменти.
(химия / физика)
  • Газовата бутилка може да гръмне, ако е неизправна (тук в несвършен вид: 'внимавай да не гърми').

Как се пише гърмя

Грешни изписвания: гърмъ, гръмя, гармя
Пише се с в края (II спрежение). Коренът е гърм- (с подвижно ъ/р), не гръм- в тази форма.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*grьměti
От праславянското *grьměti (издавам силен звук, гръм). Свързано със съществителното 'гръм'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гърми музика
  • гърми и трещи
Фразеологизми:
  • гърмя патрони на вятъра