набучвам
[nɐˈbut͡ʃvɐm]
набучвам значение:
1. (пряко) Забивам нещо остро в друго нещо или нанизвам предмет върху острие.
2. (разговорно) Поставям, засаждам или забивам множество предмети (често растения) в земята.
3. (жаргон) Намирам, попадам на нещо или някого (често случайно или след търсене).
- Ударение
- набу̀чвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-буч-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- набучвам се
- Видова двойка
- набуча
Примери за използване на набучвам
(пряко)
- Готвачът набучваше късовете месо на шишовете.
- Тя набучва бележките на металното шило на бюрото си.
(разговорно)
- Бабата набучва разсада в лехата с бързи движения.
(жаргон)
- Накрая ги набучвам в едно заведение на центъра.
Антоними на набучвам
Как се пише набучвам
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буча
Произлиза от корена на глагола 'буча' (забивам) с добавяне на представка 'на-' за завършеност или натрупване на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- набучвам на кол
- набучвам на вилицата
Фразеологизми:
- набучвам се на очи