Енциклопения на българския език

мълча

[mɐlˈtʃa]

мълча значение:

1. (пряко) Не говоря, не издавам глас; стоя безмълвен.
2. (пряко) За предмети или природа – не издавам шум, намирам се в покой/тишина.
3. (преносно) Продължавам да пазя тайна; не споделям информация за нещо.
Ударение
мълча'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
мъл-ча
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мълча

(пряко)
  • Всички мълчаха и слушаха внимателно.
  • Защо мълчиш и не отговаряш?
(пряко)
  • Гората мълчеше под тежкия сняг.
  • Телефонът мълчи цял ден.
(преносно)
  • Свидетелят продължава да мълчи за съучастниците.

Как се пише мълча

Грешни изписвания: малча
Пише се с 'ъ' в корена. Проверка: мълком.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*mьlčati
Старобългарски: млъчати. Свързано с корена за 'мек', 'бавен', преминало в значение на липса на звук.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мълча като риба
  • мълча упорито
Фразеологизми:
  • мълча като гроб
  • мълчанието е злато

Популярни търсения и запитвания за мълча

мълча : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник