вадя
[ˈvadʲɐ]
вадя значение:
1. (общо) Извличам нещо отвътре навън; премествам нещо от мястото, където се намира (обикновено скрито или прибрано).
2. (математика) Извършвам действие изваждане; намалявам едно число с друго.
3. (преносно/разговорно) Печеля, изкарвам (пари, хляб).
4. (логика) Правя умозаключение.
- Ударение
- ва̀дя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ва-дя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- вадя се
- Видова двойка
- извадя
Примери за използване на вадя
(общо)
- Вадя ключовете от джоба си.
- Зъболекарят каза, че трябва да вади зъба.
(математика)
- Ученикът се учи да събира и вади числата до десет.
(преносно/разговорно)
- Той вади добри пари с този занаят.
- Трудно си вади хляба.
(логика)
- Не бързай да вадиш заключения преди да си чул всичко.
Как се пише вадя
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:vaditi
От праславянския корен *vaditi – тегля, дърпам, извличам. Сродна с литовското 'vadyti' (водя, тегля).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вадя зъб
- вадя хляба си
- вадя заключение
- вадя на показ
- вадя очи (прен. - вместо да изпиша вежди)
Фразеологизми:
- вадя душата (на някого) с памук
- вадя кестените от огъня
- вадя от калта