Енциклопения на българския език

схватка

[ˈsxvatkɐ]

схватка значение:

1. (военно дело / спорт) Краткотраен бой, сбиване или двубой (физически или вербален); стълкновение между противници.
2. (медицина) Болезнено, периодично свиване на мускулатурата на матката по време на раждане (обикновено в мн.ч.).
3. (преносно) Остър спор, дискусия или конфликт на интереси.
Ударение
схва̀тка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
схват-ка
Род
женски
Мн. число
схватки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на схватка

(военно дело / спорт)
  • Двете армии влязоха в кратка схватка при граничния пункт.
  • Борецът спечели решителната схватка и взе златото.
(медицина)
  • Родилните схватки зачестиха на всеки пет минути.
  • Лекарите следяха силата на схватките на монитора.
(преносно)
  • Политическата схватка в парламента беше ожесточена.

Антоними на схватка

Как се пише схватка

Грешни изписвания: схвадкa, схвътка
Пише се с т (схватка), защото идва от схватя (остар.) / схватам. Проверка: няма дума 'схвада'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:схващам / схвана
От глагола 'схващам' / 'схвана' (хващам здраво, сграбчвам). Наставката '-ка' оформя съществителното, означаващо резултат или единично действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ръкопашна схватка
  • родилна схватка
  • словесна схватка