Енциклопения на българския език

благословия

[bɫaɡosloˈvija]

благословия значение:

1. (религия) Ритуално действие или молитвено слово, с което се измолва Божията милост и закрила върху някого или нещо.
2. (пряко) Разрешение, одобрение или съгласие за извършване на нещо важно, дадено от родител или авторитетна личност.
Ударение
благосло'вия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бла-го-сло-ви-я
Род
женски
Мн. число
благословии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благословия

(религия)
  • Патриархът даде своята благословия на събралото се множество.
  • Свещеникът извърши водосвет и поръси дома за благословия.
(пряко)
  • Той поиска родителска благословия преди сватбата.
  • Проектът стартира с благословията на директора.

Синоними на благословия

Антоними на благословия

Как се пише благословия

Думата е от женски род и завършва на -ия. При членуване се пише с двойно 'и' – благословията.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благословиѥ
Калка (буквален превод) от гръцката дума εὐλογία (eulogia). Съставна дума от 'благо' (добро) и 'слово' (дума/реч).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бащина благословия
  • божия благословия
  • давам благословия