забрана
[zaˈbra.nɐ]
забрана значение:
1. (право/администрация) Официално нареждане или правило, което не позволява извършването на нещо.
2. (психология) Вътрешно или външно възпиране на желание или действие (табу).
- Ударение
- забра̀на
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-бра-на
- Род
- женски
- Мн. число
- забрани
Примери за използване на забрана
(право/администрация)
- Има строга забрана за пушене на обществени места.
- Влезе в сила забраната за движение на камиони.
(психология)
- Културните забрани регулират поведението в обществото.
Синоними на забрана
Антоними на забрана
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:забранити
От глагола 'забраня', който произлиза от корена *bor- (браня, защитавам) с представка за-. Първоначалното значение е 'преграждане', 'спрян достъп'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вдигам забрана
- налагам забрана
- съдебна забрана
Фразеологизми:
- забраненият плод е най-сладък