Енциклопения на българския език

разрешение

[rɐzrɛˈʃɛniɛ]

разрешение значение:

1. (право / администрация) Официално съгласие или документ, даващ право за извършване на някаква дейност.
2. (логика / проблеми) Намиране на изход от затруднено положение или отговор на задача/проблем.
Ударение
разрешѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-ре-ше-ни-е
Род
среден
Мн. число
разрешения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разрешение

(право / администрация)
  • Трябва да извадим разрешение за строеж от общината.
  • Получих разрешение да напусна работа по-рано.
(логика / проблеми)
  • Намерихме мирно разрешение на конфликта.
  • Задачата има само едно вярно разрешение.

Антоними на разрешение

Как се пише разрешение

Думата завършва на -ение. (Бележка: 'Разрешително' също е дублет в смисъл на документ, но 'разрешение' е по-широкото понятие за акта на позволяване).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разреша
Отглаголно съществително от глагола 'разреша' (от старобългарски *razrěšiti - развързвам, освобождавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разрешение за оръжие
  • писмено разрешение
  • разрешение на спор