Енциклопения на българския език

проклятие

[proˈkʎatiɛ]
Ударение
прокля̀тие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-кля-ти-е
Род
среден
Мн. число
проклятия
Докладвай грешка в описанието

Как се пише проклятие

Пише се с променливо я. В множествено число се запазва я (проклятия), тъй като ударението не пада върху окончанието и следващата сричка съдържа 'и' или 'е', но в този корен 'я' е исторически наследено от малка носовка (ѧ).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:проклѧтиѥ
От глагола 'кълна' (проклинам). Коренът е общославянски и се свързва с вербалното призоваване на зло.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • родово проклятие
  • тегне проклятие
  • черно проклятие