неодобрение

[nɛodobˈrɛniɛ]

неодобрение значение:

1. (пряко) Отрицателно отношение към нечия постъпка, поведение, мисъл или произведение; липса на съгласие или подкрепа.

Ударение: неодобрѐние
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: не-о-доб-ре-ни-е
Род: среден
Мн. число: неодобрения

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неодобрение

(пряко)

Тя поклати глава с явно неодобрение.
Проектът срещна неодобрението на комисията.

Синоними на неодобрение

порицание, укор, несъгласие, осъждане, критика

Антоними на неодобрение

одобрение, похвала, съгласие, адмирация

Как се пише неодобрение

Грешни изписвания: не одобрение, неудобрение, неодубрение, неодобренйе

Когато не се използва като словообразуваща преставка при съществителни имена, с която се създава дума с противоположно значение, тя се пише слято (напр. щастие – нещастие, одобрение – неодобрение).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:не + одобрение

Производна дума, образувана чрез отрицателната частица (префикс) 'не-' и съществителното име 'одобрение'. Коренът 'добр' е общославянски, свързан с идеята за качество и пригодност.

Употреба

Чести словосъчетания:

изразявам неодобрение
срещам неодобрение
мълчаливо неодобрение
всеобщо неодобрение

неодобрение