Енциклопения на българския език

анатема

[aˈnatɛmɐ]

анатема значение:

1. (религия) Най-тежкото църковно наказание – тържествено отлъчване от църквата и проклятие върху някого, който отрича или поругава догмите на вярата.
2. (преносно) Крайно осъждане, отхвърляне или заклеймяване на някого или нещо.
Ударение
ана̀тема
Част на речта
съществително име, междуметие
Сричкоделение
а-на-те-ма
Род
женски
Мн. число
анатеми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на анатема

(религия)
  • Патриархът провъзгласи анатема срещу еретиците.
  • Той беше предаден на анатема заради отстъпничеството си.
(преносно)
  • Тази политическа идеология отдавна е предадена на анатема от обществото.

Антоними на анатема

Как се пише анатема

Грешни изписвания: анатема, анатима, анътема
Думата се изписва с 'е' в третата сричка (от гръцкото thema).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀνάθεμα
От старогръцки ἀνάθεμα (anathema) – 'нещо посветено (на бога)', по-късно 'нещо прокълнато, обречено на унищожение'. В християнството терминът придобива значение на отлъчване от църквата.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • предавам на анатема
  • хвърлям анатема
Фразеологизми:
  • Анатема триклетова
анатема : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник