Енциклопения на българския език

ангел

[ˈaŋɡɛɫ]

ангел значение:

1. (Религия) В християнството, юдаизма и исляма: свръхестествено безплътно същество, надарено с разум и воля, което служи на Бога и изпълнява ролята на негов вестител или пазител на хората.
2. (Пряко) Човек, който се отличава с изключителна красота, невинност, доброта или кротък нрав.
Ударение
а̀нгел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ан-гел
Род
мъжки
Мн. число
ангели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ангел

(Религия)
  • Според преданието, архангел Гавраил е ангелът, донесъл благата вест.
  • Иконата изобразява ангел с големи бели криле.
(Пряко)
  • Тя спеше спокойно като ангел.
  • Това дете е истински ангел, никога не създава проблеми.

Антоними на ангел

Как се пише ангел

Грешни изписвания: ангело, ангил

Думата се пише с а в началото и е във втората сричка. Проверката за гласната е може да се направи чрез формата за мн.ч. – ангели, където звукът се чува ясно.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἄγγελος (angelos)
Заета от гръцката дума ἄγγελος (вестител, пратеник), която в християнската терминология превежда еврейската дума mal'ākh (пратеник на Бога). В старобългарския език навлиза като църковна лексема.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ангел хранител
  • паднал ангел
  • ангел небесен
Фразеологизми:
  • ангелът ми е слаб
  • мина ми ангел

Популярни търсения и запитвания за ангел

ангел : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник