серафим
[sɛrɐˈfim]
серафим значение:
1. (религия) Според християнската и юдейската ангелология, ангел от най-висшия, първи чин, който стои най-близо до Божия престол; обикновено изобразяван с шест крила.
2. (преносно (поетично)) Човек с изключителна чистота, невинност или красота.
- Ударение
- серафи'м
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-ра-фим
- Род
- мъжки
- Мн. число
- серафими
Примери за използване на серафим
(религия)
- На иконата бяха изобразени херувими и серафими, възхваляващи Бога.
- Песента на серафимите огласяше небесата.
(преносно (поетично))
- Тя имаше лице на серафим, нежно и одухотворено.
Синоними на серафим
Антоними на серафим
Как се пише серафим
Етимология
Произход:Иврит
Оригинална дума:śərāfīm
През гръцки (seraphim) от староеврейски (śərāfīm), множествено число на śārāf – 'горящ', 'пламенен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- шестокрил серафим