демон
[ˈdɛmon]
демон значение:
1. (митология/религия) Зъл свръхестествен дух; паднал ангел, служещ на злото.
2. (преносно) Силна и вредна страст, порок или вътрешен страх, който измъчва човека.
3. (преносно) Много лош, жесток човек.
- Ударение
- дèмон
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-мон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- демони
Примери за използване на демон
(митология/религия)
- В легендите героят се сражава с ужасен демон.
- Екзорсизмът е ритуал за прогонване на демони.
(преносно)
- Той се бореше с вътрешните си демони от години.
- Алкохолът беше неговият демон.
(преносно)
- Този началник е истински демон.
Как се пише демон
Грешни изписвания: демун
Пише се с 'е' в първата сричка и 'о' във втората.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:daimōn
От старогръцки 'daimōn' (божество, дух), преминало през латински 'daemon'. В християнската традиция придобива негативно значение на паднал ангел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вътрешни демони
- изгонвам демон
- демон на отмъщението