Енциклопения на българския език

звяр

[zvʲar]

звяр значение:

1. (зоология) Диво животно, обикновено хищник.
2. (преносно) Жесток, безмилостен човек; изверг.
Ударение
звя̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
звяр
Род
мъжки
Мн. число
зверове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на звяр

(зоология)
  • Гората е пълна с див звяр.
  • Лъвът е царят на зверовете.
(преносно)
  • Само звяр може да посегне на беззащитно дете.
  • Войната превръща хората в зверове.

Антоними на звяр

Как се пише звяр

Грешни изписвания: звер

В тази дума има променливо я. В единствено число и когато е под ударение, се пише и изговаря я (звяр). В множествено число, когато ударението се измества или сричката не е под ударение, се променя в е (зверове).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*zvěrь
Общославянска дума, запазена във всички славянски езици. Сродна с литовското 'žvėris' и латинското 'ferus' (див).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • див звяр
  • ранен звяр
Фразеологизми:
  • събуждам звяра в себе си

Популярни търсения и запитвания за звяр